Ракурси - Юлия Огнянова

От години тя е неоспоримата съвест на театъра ни. „Юлия каза“ или „Юлия много го хареса“ – с това не се спори, това мнение тежи, както ничие друго. Можеш да приемеш или не нейното мнение, но не можеш да не се вслушаш в него. Защото в нея няма – цяло чудо! – капка завист към колегите, а обратното – огромно любопитство към работата им и не по-малка радост от успехите им. Как следи, как се гордее със своите ученици – гордост на драматичния и кукления ни театър.

Юлия е най-любопитният човек, когото познавам. При това, любопитството й не е съсредоточено само към театъра или изкуствата, към човека. Тя е любопитна и към всичко, което я заобикаля, към близкия и далечен свят, към законите на физиката, към космоса, към възбудилите въображението й неочаквани свойства на водата (паметта на водата!). Жадно възприема природата, запролетените дървета, високото синьо небе, причудливите облаци – като дете… Тя знае силата на малките радости, знае и упоителната заразителност на внезапната човешка мисъл.

Тя засили игровото начало в нашия театър, вкара клоунадата като един възможен и художествено пълноценен поглед към света. Без нея нямаше да говорим за театър на Стефан Москов, за театър на Александър Морфов, за театър на Катя Петрова и т.н.

Понякога си мисля, че докато я има Юлия – не всичко е загубено.

Никола Вандов – драматург