Кой се страхува от светците на дома - предстоящо

Една от най-поетичните книги, които съм чела! Книга за фини и сензитивни читатели. За читатели колекционери, които могат да надушат истински добрата литература между редовете й. Сара Дуарте Брандао категорично зае място сред любимите ми писатели, които следя с интерес и прекомерно вълнение. - Рене Карабаш

Това е историята на Мария Тереза, жена, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите и тайната си страст. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да поеме юздите на съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си.

Днес я откриваме да тъче гоблени в мистериозна къща в португалско градче на река Доуро, където хората я считат за вещица, която плаши децата. Обаче едно неочаквано приятелство с малката Жоана, на която Мария Тереза показва приказния свят на книгите, е нейният шанс да намери спасение. Там, където всички съзират тъмнина, Мария Тереза вижда красота и възможности.
Фрагмент по фрагмент, романът изгражда история, вдъхновена предимно от фигурите на светци, дело на скулптура Алтино Мая, но и от спомените на авторката от дните, прекарани в различните краища на България.

Носител на Литературната награда на град Алмада за роман (2023 г.) и на Наградата за нов автор (2025 г.) на най-голямата онлайн книжарница в Португалия – Wook, книгата „Кой се страхува от светците на дома“ е определяна като роман, който озарява ежедневието със своята чувственост и лиричност, а Сара Дуарте Брандао – като необичаен литературен талант.

”Носеше със себе си при дърветата всички книги, които се отклоняваха от онова, което навремето се очакваше от една бъдеща жена. Все още е само момиче, мислеше си. През лятото беше по-лесно да скрие книгите от семейството си. Тъй като не валеше, ги оставяше да висят като плодове под клоните и мечтаеше за едно истинско дърво, на което историите да зреят. Сееше думи и от тях израстваше природата на умовете. Колко хубаво би било да имаш свободата да засаждаш мисли.”