Хербарий от предчувствия

"Поезията може да бъде обект на анализи и дискусии относно мястото на едно име в парадигмата на съвременната изящна словесност, но може и да е просто безхритростно споделяне на безценен емоционален опит. Понякога второто грабва читателя повече, отколкото първото. Тъкмо такава поезия ни предлага Мария Митева, запечатала в настоящия сборник "Хербарий от предчувствия" своите лирически проницания по време на дълъг период от живота си. Тя определено печели нашето доверие с непосредствената и мъдра уязвимост на смелото си гмуркане в бездните на спомена, любовта, самотата, надеждата..."
Бойко Ламбовски, поет

ПЕСЕНТА СЕКВА

 Обичаше го като сълза от окото на Бога.

Той притежаваше едно забележително

качество. Не й позволяваше да се

превзема. До този момент тя заставаше

пред някой мъж и започваше да кълчи

тялото, лицето, душата си. Представяше си

в леглото, че е с марсианци, с пустинници,

със зверове, с пропаднали мечти, с лоши

надежди; и тялото й скърцаше като

несмазана пружина, а ръцете й не знаеха

къде да се дянат. Но всичко това изчезна с

него. Озоваваше се в леглото, без да мисли

как изглежда. Отначало го обвиняваше,

че я е лишил от прелест, и е обикновен

като перваз на прозорец, на който

сутрин се облакътяваш. А той методично

разрушаваше представите й, олекотяваше

я от ненужните трикове. Любеше я, само

за да я люби, и в това любене

нямаше нито голи ръце, нито голи

устни, които да запълват пустотата с

призрачни думи.

  Седяха безмълвни на масата. Тя

вече не очакваше хляба да хвръкне,

сухо го преглъщаше и скришом

наблюдаваше мъжа.

  Той се храни, за да се изправи на

краката си. Люби се, а после запява

и някъде по средата песента секва.