Живият ум

За пръв път се изследват примери от литературата, в които гениални шахматисти споделят вътрешната си реч при търсене на решение.

Доказва се, че информацията се обработва в аудио-визуален кръг: играчът визуализира желаната позиция като цел, търси ходовете до нея като средство и формулира решението словесно като връзка между целта и средството. Грешките на стила възникват, когато ходовете се обясняват умозрително без оглед на конкретна цел. Разликата между умозрителните обяснения и прагматичното мислене авторът формулира като принцип на дихотомия между решенията и обясненията и я показва в сложни и в прости примери, достъпни за ценителите на психологията с начални знания за играта.

Според принципа на дихотомия шахматната теория и умения се развиват при преходи от спекулативно към прагматично мислене, следвайки исторически процес на зараждане на нови системи за вземане на решения, наричан от автора с термина солуциогенезис (solutiogenesis: от лат. solve – решавам и от гр. genesis – раждане). Доказва се, че съвременната партия се развива от сложни към прости равновесни позиции при смяна на конструктивния възел на позицията. Това ново понятие улеснява воденето на партията в единство на структура и функция на игровата система.

За автора

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) завършва медицина през 1986 г. и работи като психиатър и психотерапевт.

В книгите „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998, 2009), „Психотерапия на игра и наистина“ (К-Реклама, 2003; ИК „Кибеа“, 2009) и в „Живият ум“ (ИК „Кибеа“, 2010) описва практиката си в самостоятелна система, която нарича терапия чрез решения (първа употреба на термина 2003 г.). Анализира психологията на решението в психотерапията и в шахматната игра, като прилага формулиран от него принцип на дихотомия между решенията и обясненията (първа публикация 2009 г.). Според този принцип мисленето за конкретни цели и умозрителните обяснения водят до различни решения и до различен поведенчески стил. През 2003 г. д-р Бостанджиев описва нова концепция за решенията, според която обществото, знанията и личността се развиват чрез универсален процес на зараждане на нови системи за вземане на решения. Традиционното убеждение е, че това става чрез замяна на обяснения (парадигми). За тази концепция през 2009 г. той въвежда термина солуциогенезис (solutiogenesis).