Живи - Ю Хуа

Ю Хуа разказва за социалните амбиции и измами, за невъзможните и незаявените любови – у него несъмнено има нещо колкото от Хемингуей, толкова и от Стендал.
Le Monde

Живи е чудодейна книга, която съдържа много универсални неща, но и такива, които ни помагат да разберем Китай.
La Stampa

В предговора към китайското издание на Живи Ю Хуа пише

Преди отношенията ми с реалността бяха много напрегнати, или казано по-грубо, аз бях враждебно настроен към нея. Но с течение на времето гневът ми се уталожи и започнах да осъзнавам, че истинските писатели търсят не друго, а истината – тази истина, която изключва моралните оценки. Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да обвинява или разобличава, а да показва възвишеното. И тук нямам предвид някаква елементарна прекрасност, а усещането за отдръпнатост след разбирането на всичко, еднаквото отношение към доброто и лошото, съчувствието към целия свят.

В такова състояние се намирах, когато чух американската фолклорна песен „Старият черен Джо“, в която се пее за мъчния живот на един роб – как цялото му семейство си заминава преди него, а той остава все така дружелюбен към света, без да се оплаче ни веднъж. Песента ми въздейства дълбоко и реших да напиша точно такъв роман – за способността на човек да понася мъки и за оптимистичното отношение към света. Процесът на писане ме накара да осъзная, че хората живеят заради самото живеене, а не заради нещо външно от него. И така разбрах, че съм написал възвишена творба.