Завинаги ти

Кое може да съществува завинаги? Кой е този, когото разпознаваш като своята вечност? Има ли непреходни неща? „Завинаги ти” не е просто роман, той е път, по който достигнах до търсени и важни за мен отговори на въпросите, задавани ми от живота. Този роман всъщност разглежда проблема за вечността, символично представен от безкрайността на думата „завинаги”.

Изживявайки себе си и обичайки другия, това е пътят, по който можем да открием сами за себе си така важните за всеки от нас отговори – че най-важното нещо в този живот е да имаш кого да обичаш и кой да обича теб. Всичко останало е преходност и суета. И само по този път достигаме до неотменимата истина,че единствено вечна може да бъде само любовта:

Завинаги. Странна дума е „завинаги“. Завинаги какво? Завинаги ще те обичам или завинаги ще съм до теб? Да съм до теб не означава, че те обичам. Или може би завинаги ще съм до теб, обичайки те? Това ми харесваше повече.

Завинаги ти.

Любов променяща се, спираща, изгубена, завръщаща се, трансформираща се,  внезапна като дъжд, преходна в своята непреходност, сигурна като всяка промяна. Но съществуваща и оставаща в нас завинаги. И кръстена с нечие име.

Само тя е завинаги. И ти.

Ива Спиридонова, рецензент