Веригите на злото

Една книга която ни пренася в света на матриците на електрониката и злото, което дебне от компютърните платки, или по-скоро от човешкия мозък, дръзнал да направи от компютрите бойно поле, където се бият и умират гладиатори, за да печелят други. Странно завладяващ роман, колкото реален толкова и електронен...
А старнното е, че те грабва сякаш почваш да четеш Стивън Кинг...
" Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Дъвчеше съсредоточено с челюстите си като много изгладнял човек и по устните му се стичаше от червения сос на ястието. Ядеше лакомо, но спагетите в чинията му все не свършваха. Той обаче не се предаваше и се тъпчеше упорито. Явно единственото му желание бе да омете храната до троха.
Имаше и друга странност. Тези макарони, ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година...
И червеният сос по устните му...
Беше прясна кръв, която избиваше и се стичаше по брадата и шията му.
Мразех кръвта, а тя вече излизаше на талази от устата на баща ми и заедно с нея - и червеите, които беше погълнал.
Всъщност те бяха навсякъде. Пъплеха, лазеха, извиваха се и настъпваха като напаст..."