Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) разказва за безответната любов на богинята на любовта и красотата Венера към божествено красивия юноша Адонис, брониран за стрелите на Купидон, но не и за бивните на глигана, в който може би се e превъплътил ревнивият и войнствен бог Марс. В нея има много сълзи, но няма сълзливост, има страст и еротика, но не и вулгарност, има изобилие от цветисти сравнения и метафори, но от тях стилът не натежава. Това е така, защото сребролъкият Аполон е надарил Барда от Стратфорд на Ейвън с божественото умение да оживотворява всичко до което се докосне перото му. Затова четиристотин години след смъртта му неговите стихове продължават да очароват любителите на изящната словесност.