Метафизиката на ислямския езотеризъм

Авторът на този малък по обем, но дълбок по съдържание труд е посветеният в суфизма швейцарски метафизик Титус Буркхардт (1908-1984 г.), чиито широки интереси се разпростират в полето на сравнителното религиознание, философията, социологията, психологията и сакралното изкуство. Последовател на традиционализма и силно повлиян от френския езотерик Рене Генон (1886-1951 г.), Буркхардт се нарежда в авангарда на съвременния перениализъм - учението за "вечната философия" philosophia perennis, изповядващо трансцендентното единство на всички боговдъхновени религии.

Идеята за това единство не бива да се идентифицира с модерния теософски синкретизъм, който често смесва едни религиозни практики с други, без да изучава в дълбочина хоризонталните и вертикални паралели на духовните традиции. В сравнителното изследване на религиите Титус Буркхардт е несъмненият авторитет, познавач не само на ислямския, но и на далекоизточния езотеризъм.

По думите на автора отправната точка на това въведение е метафизиката на Великия шейх и теоретик на суфизма Мухид-дийн Ибн Араби (1165-1240 г.), който е все още слабо познат на българския читател поради липсата на цялостни преводи на негови произведения.

Превод: Невена Хайдиняк