В кривото огледало на илюзиите

„Ако в предишната си книга „Сянката на петнистия кон“ Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в новата си книга „В кривото огледало на илюзиите“ авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от медийното пространство. Затова и едно от есетата е наречена „От бялата лястовица на жицата до тракторите на гнева“, а друго есе „След домашното насилие дойде медийното“, трето есе, озаглавено „Светът в огледалото на медиите“, а четвърта есеистична зарисовка носи сардоничното заглавие „Време ли е да си изядем журналистическите карти?“. 

И тази книга на Енчо Господинов доказва, че понякога творби, които формално се определят като публицистика и есеистика, са заредени с много по-голяма художествена и естетическа енергия, отколкото редица прехвалени днес и неудържимо и скандално медийно възхвалявани уж литературни опуси.

Без никакво преувеличение, можем да кажем, че Енчо Господинов е автор, надарен с жилото на критиката на Суифт, чувството за хумор на Марк Твен и задълбочеността на есеистичното проникновение на Цвайг.“ - акад. Иван Гранитски