Узбекистан и Иран - Древните народи на пътя на коприната

Живея, пътувам и шарени черги тъка. Старая се да следвам припомненото от Розмари Де Мео древно пожелание шарена бъди и споделена". Шареното го докарвам с лицата и бита на различните хора, при които ходя, с водите на океаните, с цветятя в градините, със залезите и луната, а споделеното се надя вам да е с вас.

Заради това започнах да пиша, да споделя с прия тели какво съм видяла. Заради това и правя толкова снимки, да види всеки с моя поглед видяното от мен. Ако ли пък може да извлече и някоя полза за Неговите си пътувания, нищо по-хубаво!

Заради патилата и веселите случки по пътя ми се кръстих "патиланец", на един от любимите ми детски романи Патиланско царство". Припознах се в главния герой, ходя по света, гледам прекрасности и бързам да разкажа с поздрав най-сърдечен". Смело и смахнато вървя напред въпреки обърките. И патила патя, и горчивия им опит споделям, да е лесно на другите.

Понякога не е перфектен изказа ми, друг път не са особено сполучливи снимките ми, но и не искам да бъдат. Предавам видяното така, както съм го усетила, за да го изживеете и вие с цялата емоция на преживяното от мен. Биляна Марина, патиланец