Трудният разказ - Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото

Как изглеждаше хипотезата, която трябваше да обедини екипа на „Модели на тревожност“?  Избързвайки и опростявайки нещата значително, можем да съберем началния й вариант в три основни положения:
1. По времето на „реалния социализъм“ комунистическата идеология влияе силно на автобиографичното разказване: тогава тя играе ролята на официална рамка на колективната памет и условие за индивидуалните спомени.  
2. За да разберем спецификата на това влияние трябва да имаме предвид, че в последните десетилетия на режима, идеологията е нещо повече от идеология – функционира като всепроникващ и автоматизиран език (в жаргона на проекта това беше известно като „семиотическа природа на късното тоталитарно общество“). Реторическият репертоар на въпросния език е организиран под формата на Голям исторически разказ за Похода на Пролетариата към Светлото Бъдеще.  
3. След 1989 този всеобхватен език-идеология-разказ се разпада катастрофично - сякаш просто се изпарява и губи каквото и да е социално значение. Но самото му изчезване поражда объркване и тревожност сред постсоциалистическите индивиди: хипотезата очакваше, че без тази възлова и сигурна рамка те губят ориентация и не знаят как точно да разкажат живота си. Затова и проектът ни се наричаше „Модели на тревожност“.