Трите живота

В книгата са представени първите 23 лекции, държани от Учителя пред Общия окултен клас през 1922 г. 

„Първо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мен има три вида живот в света. Единия го наричам материалистичен: такъв човек обича да има овце, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви, и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее!“. Обаче след двадесет години, като е слугувал вече на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“ – и почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави – след като продаде всичко, какво ще стане с нас?“. И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм; там казват: „Да се съсредоточим в себе си, с припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ние разбираме охолния живот“.

Трети живот, същински живот аз наричам Божествения. Той е напускане на свещения егоизъм – живот на пълната, съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкият ум могат да се развият напълно. А ние, като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат – той едно мисли, а аз друго. Според първия начин на живота ние мислим кой какво има – различаваме; и при втория случай пак различаваме, но щом дойдем до това – да служим на Бога, там няма различаване, а има само един метод.

Сега според този закон някои казват: „Когато рече Господ“. Е, хубаво, забелязали ли сте, че сутрин майката дойде и каже на детето: „Стани, мама, Слънцето е изгряло“, а то отговаря: „Още малко“ – и мислим, че това е философия. Не, това не е никаква философия. Сега иде въпросът: на нас казвал ли ни е досега Господ: „Стани!“? Казал е. Някой рече: „Когато Духът дойде“. Можете ли да кажете, че Духът не е идвал досега? Идвал е и си е заминавал – много пъти е идвал и си е заминавал. Сега пак може да дойде – ще похлопа, пак ще замине. Този въпрос е на старите, а не на младите – младите имат време“.

„Има оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, те вярват в многото имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“, то е за учениците. И ще трябва да знаеш закона как да раздадеш имането, а не само току тъй. Павел казва: „И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм… И тялото си да дам на изгаряне…“, т.е. може да се пожертваш, но и това е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е също когато мислим, че ние сме център на Вселената – макар че не го изказваш, това е мисълта ти; отвън не го казваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: „Онзи, който хули Бога, прилича на комар, който плюе на Монблан – какво ще остави върху него?“. Когато влезем в Божествения свят и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара – даже може да не забележите дали комарът е плюл, или не. В Божествения свят плюнката не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянни дъждове, та я измиват.
Ние сме дошли до положението да приложим правилата в действителния живот според окултната наука. Това приложение ще определи нашия бъдещ живот, сега се определя какво ще бъде бъдещото ни състояние. Туй, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш – и трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните му черти в какво седят. Това ти е необходимо заради самия себе си.

В това малко общество се явяват известни дисхармонии, които могат много лесно да се уредят, но те може да се уредят само по Божествен начин. В религиозния живот свещеният егоизъм колкото урежда, толкова и поврежда; в материалния живот той пет дава, а сто взема; в Божествения живот всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога: да Го чувстваш в себе си, да бъдеш в съгласие с всички висши същества – няма по-велико нещо от това. Срещнеш някой човек: Божественото у него отговаря на Божественото у теб и ти го възприемаш – няма по-добро нещо от това“.

УЧИТЕЛЯ