Тракийските мистерии - предстоящо

В настоящата си книга Валентин Йорданов представя сакралната дейност на потомците и последователите на Зевсовите синове Аполон, Хермес, Хефест, Якхос, Пеласг и Дионис/Бакхус в Тракия, Анатолия и Елада, дала началото на четири важни култа, които, поотделно и заедно, като общотракийски мистерии на култа към бога-слънце, са изградили духовния живот на обитателите на древния свят, господствали са над човешкия дух в продължение на повече от осем хилядолетия чак до налагането на християнската религия.

Важно е да се подчертае, че древният култ към слънцето, както и последната му версия, позната като тракийски мистерии, не са били религиозна утопия, целяща да държи в подчинение и вярност съзнанието на хората и на човешкото общество.

Слънчевият култ е бил свободолюбива, жизнерадостна и жизнеутвърждаваща житейска философия, осигуряваща реален и пълнокръвен светоглед, тълкуване и разбиране на човешкото поведение в хармония с природната среда. Слънчевият култ е разглеждал човека като естествена брънка от еволюцията на животинския свят, затова пропагандирал доктрината за зооморфните превъплъщения и тотемизъм. Едновременно с това обаче, той е изградил една правдива и достъпна космогонична представа за възникването и съществуването на Големия свят (Вселената и небесните сфери), за сътворението и мястото на живите същества на планетата Земя. Елемент от тази представа е теорията за безсмъртието чрез реинкарнацията на душите, на която пък са подчинени законите и нормите, регулиращи правилното общежитие.

Толкова съвършена, цялостна и завършена философска система не бива да бъде възприемана в нашето съвремие като една обикновена религия, ограничаваща съзнанието – каквито са християнството, ислямът и будизмът.

Не случайно жизнелюбивият Слънчев култ е просъществувал цели 22 000 години! В този огромен период, наричан в митологията „златната ера на Уран и Кронос“, цивилизацията е вървяла бавно, но устойчиво, само във възход, при това без да унищожава природните ресурси и без да замърсява естествената среда.

Което не бихме могли да твърдим за последните 2 000 години.