Толкова по-добре - предстоящо

Брюксел, 1942 година.

Поради рисковете от бомбардировки, 4-годишната Адриен е поверена за два месеца на злобната си и тиранична баба. За да понесе враждебната атмосфера, момиченцето възприема поведение, което се резюмира с две думи: „Толкова по-добре“. През целия си живот, чак до смъртта си през 2024, Адриен ще използва тази вълшебна формула, за да оцелява.

В този роман Амели Нотомб посвещава таланта си на образа на своята майка, на която дава името Адриен. Историята започва като жестока приказка, за да премине накрая в трогателна интимна изповед – самата Нотомб влиза в повествованието със своите съмнения и страхове в двойната роля на разказвачка и читателка на собствения си текст. „Толкова по-добре“ е ода за приспособяването, за куража и за независимия дух, и едновременно с това звучи като дълго любовно писмо на една дъщеря към нейната майка.