Тераса над Рим - предстоящо

Действието в романа „Тераса над Рим“ се развива в XVII век. Младият гравьор Мом обича лудо една жена. Тя обаче е определена за друг мъж, който от ревност залива лицето му със сярна киселина. Обезобразен, Мом е принуден да се откаже от любимата, която обича до края на живота си.

Паскал Киняр се вдъхновява и от една нова форма на гравюра – „черна гравюра“, появила се през 1642 година. Тази техника се противопоставя на традиционната гравюра, защото при нея „бялото идва от черното“. „Черно“, „тъмно“ са сред най-често срещаните думи в романа. Къси глави, кратки фрази, афористична недоизказаност…

Героят обикаля градовете в търсене на изплъзващата се любов и неуловимата светлина, поддържа несигурно равновесие на ръба, което възпроизвежда върху плаките и което е образ на съществуването му. Сянка и меланхолия причакват на всеки завой, около предметите, телата. Изпълнен с съмнение, в творчеството си Мом предлага една хармония, съвършено противоположна на всекидневните му преживявания. Макар и съсипан, той се присмива на ограниченията и предразсъдъците чрез смелите си еротични гравюри, много от които биват унищожени по заповед на светските и религиозни власти. Нали талантливият художник винаги предизвиква съмнението на невежите, на празноглавците, хранени от държавата, и на властимащите…