Т. Сингер

Пет пари не даваше. Не му пукаше за нищо. Пилееше живота си, съзерцавайки го, докато времето изтичаше, а с него и младостта, и Сингер не си мръдна пръста, за да задържи завидното младежко състояние и да му се наслади. Той беше безхарактерен мислител, лишен от идентичност отрицател на живота, съвършено негативен дух, който съзерцаваше всичко по някакъв едва ли не самообезличаващ се начин. Оставяше се да се носи по течението с такова безразличие, че то му вдъхваше спасително чувство за свобода или независимост. Той беше анонимен и непрактичен скитник по житейския друм, вървеше приведен, забил поглед в земята, посред пролетта на своя живот, година след година.

„Т. Сингер“ е повече от незабележителна житейска история, упражнение по наративен минимализъм в контраст с дразнещо подробен педантизъм, характерологично изследване, без амбиция за драматичност или епичност.

Книгата е биография, която се ограничава само между 34-ата и петдесетте години на протагониста, профилиране на герой, в който няма нищо героично и който в крайна сметка не претърпява изискваната по всички романови критерии промяна, въпреки събитията, случващи се в живота му.

Как е възможно тогава тази скромна книга да носи дълбочината на голямата литература, а името на Сингер да се превърне в епоним?

Даг Сулста, роден през 1941 г., норвежки прозаик, драматург, майстор на късия разказ, есеист, автор на 30 книги, от които 19 романа. Освен трикратен носител на най-голямата норвежка литературна награда „Браге“, връчвана ежегодно от Асоциацията на норвежките писатели, и трикратен носител на наградата на норвежката литературна критика, включително за романа „Т. Сингер“, писателят е отличен за творчеството си с литературната награда на Северния съвет, наградата „Доблуг“ на Шведската академия и наградата „Гилдендал“.