Строителите на съвременна България

В мащабния си труд Радев описва следните събития от живота на младата българска държава: Берлинския конгрес и последвалото от него раздробяване на Санстефанска България, избирането на Александър Батенберг за български княз, изработването на Търновската конституция, борбите между консерватори и либерали, разцеплението на последните, суспендиранито на конституцията от страна на княза, подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-Българската война, преврата срещу княз Александър I, възстановяването му на трона с помощта на Стефан Стамболов и абдикацията му, сформирането на регентството и неговите дипломатически усилия да съхрани независимостта на България, русофилските бунтове в Русе и Силистра и тяхното потушаване.

В "Строителите на съвременна България" Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности изиграли важна роля в българската история: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг, Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Радославов, Анастас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев и други. Сред чуждестранните държавници, на които Радев прави характеристика, са крал Милан I Обренович, император Александър III и генерал Каулбарс. Сам Радев в "Как замислих и написах "Строителите на съвременна България" (1964 г.) признава, че негова гордост са именно тези портрети. За него характерът и личните подбуди са от особено значение за правилното разбиране на мотивите направляващи държавници, политици и военни. Тези портрети обаче са и предмет на някои спорове относно обективността на автора.

Ето някои негови оценки:

• Петко Каравелов - "У Каравелов това безволие — да си послужим с една руска дума — се съпровождаше с ефимерни пориви на енергия, с жестове на човек, който ей сега ще предприеме нещо страшно, но всичко това се изпаряваше пред първата дума за практическо действие...";
• Захари Стоянов - "В неговата глава вееха най-разнообразните влияния: хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистическа мисъл, Ботевата омраза към калугерите и чорбаджиите — всичко това, кипящо и в най-невъобразимия порядък и господствувано при все това от естествената сила на един интуитивен ум.";
• Анастас Бендерев - "Бендерев изпитваше към Русия онова абсолютно възхищение, което бяха му вдъхнали на него — беден офицер, невидял друг свят, пренесен внезапно от Горна Оряховица в Петербург — престижът на руската култура, блясъкът на руския живот, руската мощ" и "силен темперамент, личен враг на княза";
• Радко Димитриев - "главния организатор на клетвопрестъплението" и "...неговото крайно русофилство, което не виждаше за България друго бъдеще освен като руски протекторат".