Спомени в пътеводител на мечтател

Днес си спомних, че искам да се върна в своето бъдеще.
После разбрах, че го имам и че го нямам същевременно.
Всъщност бях загубил пътеката за заръщане.
Притежавах само своето минало – не напълно.

Понякога всичко е тъй обикновено.

Не сме длъжни да предизвикваме себе си,
да превръщаме всекидневно някоя своя посока
във фантастична пътека –
в нещо, в което наистина да повярваме.

Но все пак:
не загубвай пътеката,
вярвай в следите от стъпки!
Дори и в тъмно да вървиш, не забравяй –
в разсъмването има
безбрежност,
където хоризонтите следват един след друг.
И макар да знаеш това,
ще пожелаеш да стигнеш бреговете им.
Искам да ти дам няколко хубави думи,
за да успееш.

  „Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най-добрите рисувачи. Той е даден от Бога” – казва за Георги Трифонов приятелят му Вежди Рашидов.