Спомен от Пловдив - част 2

Увлечени от големите задачи в проучванията за историята на своя град, пловдивските историци често пропускат тази - маловажна на пръв поглед - информация за паметните места и сгради. В този смисъл книгата е ценна за всички пловдивчани. Те искат да знаят историята на своя квартал, на любимите места от ежедневните маршрути или разходките в почивните дни. Но сградите носят и спомена за времето, за хората, чиято младост е минала в този град. Книгата е и за всички тези десетки, а може би и стотици, хиляди лекари, агрономи, инженери, учители, музиканти, чиито най-прекрасни години на студентската младост или творческата реализация са преминали в Пловдив.

Когато през 2020 г. излезе от печат първата книга Споменъ отъ Пловдивъ, в която Димитър Райчев ни върна към времето от Освобождението през 1878 г. до средата на XX в., когато нашите предшественици със свободолюбивия си дух превръщат ориенталския Пловдив в европейски град с над стохилядно население. С тази книга авторът отново ни изненадва, като ни представя сътвореното в Пловдив през втората половин на XX в. Той няма претенции за голям историк, но зад тях най-често се крие нереализираното его на автори, които пишат неразбираема за читателя история, с претенциите на академична наука. Димитър Райчев остава верен на себе си и подробно и точно излага събирания с години фактологичен материал. Трудно някой след време ще се нагърби с такъв мащабен проучвателски проект и представянето му в едно малко по обем, но твърде ценно издание.

Д-р Стефан Шивачев