Социалистическа Югославия в разпад - 1989-1992 година

В центъра на изследването са събитията, разиграли се в СФРЮ след 1989 г., с едно малко отклонение - посещението на генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов във федеративната държава, през пролетта на 1988 г. Внимание на визитата е отделено поради значителните геополитически промени, станали реалност с разгръщането на „перестройката“ и на гласността, довели до изчезването на социалистическия блок и катализирали разпада на Титова Югославия.

За горна времева граница на труда е маркирана датата 15 януари 1992 г., когато ЕИО санкционира независимостта на Словения и на Хърватско, което е сторено и от официална София с добавката, че България признава самостоятелността и на Република Македония и на БиХ.

Съдържание

Предговор

1. Краят на двуполюсния свят и агонията на СФРЮ

2. XIV конгрес на СЮК — хроника на една предизвестена смърт

3. Появата на многопартийността — прекият път към югославския разпад

4. Детитовизацията

5. Сецесията и национализмът

6. Социалистическа република Македония — от югославския към постюгославския македонизъм

7. Неизбежното начало на безвъзвратния край

8. Демокрация по сръбски, обвита в облаци от сълзотворен газ

9. Стремглавото пропадане към бездната

10. Кръвта потича

11. Завихрянето на бурята

12. Джобната война в Словения

13. Хърватско — война, наситена с омраза

14. Войната като продължение на дипломацията и дипломацията като продължение на безпомощността

15. От преврат към деградация

16. Босна и Херцеговина — накъде?

17. Скопската „вилица“ и открояващият се български „зъб“

18. Краят

Послеслов