Софийски разкази

"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е?

Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за читателите, които искат да узнаят за онези, които са живели тогавашното време, да чуят онзи звук на строшеност, но и на сърдечна болка и любов към света, в които бяхме захвърлени по Божия милост - за оставането и напускането. Прочетете тази книга, тя е важна." - Д-р Любомир Канов