В наши дни става случайна среща между израелски професор и арменка от Пловдив. Между тях пламва любов - отчаян опит на двамата самотници да слепят късчетата от кристалното огледало на детството си. Възкръсва Пловдив от далечното минало, в който са живели в отлични взаимоотношения българи, арменци, турци, евреи, цигани и гърци. Покрай веселото и трудн овсекидневие се залражда и детинската дружба между Берто и Аракси, разбита брутално от политическите ветрове. Един фотограф - свидетел и съвременник на разказваната история се самозапалва със всичките си филми, а пепелта от миналото остава с надеждата, че някогашната детинска обич ще помогне на Алберт и Аракси да останат завинаги в града. Дори и след края на света... След близо едногодишно забавяне /липса на средства за изготвяне на копия за масово разпространение/ филмът на Иван Ничев е вече по екраните на страната. Неговата популярност сякаш е подготвена от шлагера, изпълняван от Васил Найденов. Разбира се, голямата примамка са и звездите на българското кино - Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Джоко Росич, неколцината чужди изпълнители. Като цяло филмът оставя впечатление за традиционен начин на повествование, чрез което авторите налагат своята идея. А тя е доста привлекателна и актуална : светът е изграден от множество частни съдби, които заедно създават усещането за пълноводието на живота. Именно хората са тези, които дават живот на едно общество, макар и изградено от различни националности. И само политическите катаклизми са в състояние да противопоставят хората един на друг, само конюнктурата на историята разделя приятели и влюбени. За съжаление не всичко във филма на Иван Ничев е на висотата на драматургията. Режисурата е статична, на места тромава. Камерата фиксира, без даучаства активно в изграждането на епизода. Но най-забележими са слабостите в изпълнението на чуждестранните актьори, които са с една класа под равнището на нашите. Всичко това създава усещането за нещо недокрай изпипано. жалко за иначе интересния и несъмнено много оригинален замисъл... Варна`2000 - Награда за най-добра режисура - Награда за най-добра мъжка роля (В.Михайлов)