Синът човешки

"Христос е далеч от болезнената екзалтация, от крайния фанатизъм, присъщи на много подвижници и основатели на религии. Една от главните черти на неговия характер е ведрото благоразумие. Когато говори за необикновени неща, когато призовава към трудни подвизи и мъжество, прави го без лъжлив патос, с лекота. Може да поговори непринудено с хората край кладенеца, или край масата, ала може и да изрече думите, потресли всички: "Аз съм хлябът на живота". Той говори за изпитания и борба, но пак Той пръска навсякъде светлина, преобразявайки и благославяйки живота. Писателите никога не успяват да създадат убедителен образ на герой, ако не изтъкват и недостатъците му. Евангелистите правят изключение и то не защото са били ненадминати майстори на словото, а защото обрисуват ненадмината Личност."

Протойерей Александър Мен

Александър Владимирович Мен е роден 22 януари 1935 г. в гр. Москва. Става дякон на 1 юни 1958 г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник. Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно "Ленинградската семинария" и "Московската духова академия". Прот. Александър Мен започва да пише още в началото на 50-те. По важните му книги са: "В търсене на Пътя, Истината и Живота" - история на религиите в седем тома, "Как да четем Библията" - речник по библиология. Със свойте многобройни книги и статии и чрез блестящия си проповеднически дар отец Александър Мен успява в годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа. На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва на път за енорийската си църква.