Шепот - Изабел Абеди

…Доста по-късно, след като това лято беше отминало, Ноа чу Кат да казва, че къща, в която се случват такива неща, би трябвало да изглежда съвсем иначе.
Би трябвало да е къща с ъгловати стаи и мрачни салони; къща с високи стени, които да отразяват ехото и от най-малкия шум; къща с дълги виещи се коридори, скърцащи стълби и потайни кътчета...
Такава къща би избрал всеки режисьор, и по възможност да е в Шотландия или Англия, отдалечена отвсякъде и с изглед към безлюден ландшафт…

…Роберт и Густав обърнаха глави, но те не гледаха към Ноа, а в тъмното край нея.
Давид също се заоглежда, задиша тежко и се вцепени.
Стъпки по дъските, стъпки в тишината, ужасяващо тихи, ужасяващо бързи стъпки.
Ноа нямаше време дори да помръдне.
Едно острие се опря в гърлото й.
Острие на нож, тежко, хладно и гладко...

По неустоим начин Изабел Абеди увлича читателите си в една психологически наситена, изключително напрегната атмосфера в новата си книга „Шепот”.