На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. След това всеки ден, в същия час, същото тайнствено и неразбираемо посещение. Какво иска този човек? Този толкова досаден и тъй неразговорлив човек? И как, по дяволите, да се отърват от него? Двойката влага цялата си енергия и въображение, за да се опита да избегне това обезпокоително присъствие – нищо не помага. А и нахалният съсед става агресивен, когато му противоречат.

Това е началото на една зловеща история, която се разгръща с присъщото на Амели Нотомб чувство за абсурдната ситуация – за най-голямо удоволствие на читателя. А след това идва един момент, в който стопанинът, без да си дава сметка, започва да говори на доктора „разпалено като Цицерон при първата му реч против Катилина” (известна със знаменателния въпрос: „Докога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?”). Докога наистина ще прави това досадният доктор? Така започва пък изненадващият, както винаги при нашата авторка, край на все същата зловеща история.