Facebook Pixel
Онлайн книжарница поръчка на нови книги online Интернет книжарница
Разширено търсене
Любими 0 добавени
0 Кошница 0,00 лв.
080012525
Онлайн книжарница поръчка на нови книги online Интернет книжарница
0 Кошница 0,00 лв.
Рапорт пред Ел Греко - Луксозно издание Ентусиаст 9786191644216
Рапорт пред Ел Греко - Луксозно издание Ентусиаст 9786191644216
Прелистете книгата

Рапорт пред Ел Греко - Луксозно издание

Резюме

Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик


Доминиращо в творчеството на Никос Казандзакис е посвещаването на теми, които засягат всеки един човек - отвъд граници, отвъд раса и цвят на кожата, отвъд етнос и религия, отвъд политически пристрастия.


Ново луксозно издание на романа на Никос Казандзакис „Рапорт пред Ел Греко“


Голямата тема в „Рапорт пред Ел Греко“ не е това, за което авторът разказва и което описва - историята, митовете, традициите, идеалите, философските теории, предназначението и призванието на човека, битката и примиряването с божественото, приятелството и човечността, умението да виждаш и усещаш с тялото и с душата си, единството с всички живи твари, общуването с телесните и безтелесните същества не само във видимия, но и в невидимия свят.



  • Превод от гръцки език: Георги Куфов;

  • Редактор: Мария Чунчева;

  • Коректор: Снежана Бошнакова;

  • Дизайн: Яна Аргиропулос.


 

Повече
Цена
30,00 лв.
Свързани продукти
Автор Никос Казандзакис
Издателство Ентусиаст
ISBN 9786191644216
Година на издаване 2021
Корица Твърда
Страници 632
Формат 14x21
Език Български

Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг

Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.

И така, читателю, в тези страници ще откриеш червената линия, очертана от капки моя кръв, линия, която бележи пътя ми сред хората, сред страданията и идеите. Всеки човек, достоен да се нарече син человечески, поема кръста си и тръгва нагоре по своята Голгота; мнозина, повечето, стигат до първото, до второто стъпало, задъхват се, строполяват се посред пътя и не стигат до върха на Голгота — искам да кажа, до върха на дълга си, — да бъдат разпнати, да възкръснат и да спасят душата си. Проявяват малодушие, страхуват се да бъдат разпнати и не знаят, че разпъването е единственият път към възкресението. Друг път няма.

Четири бяха решаващите стъпала в моя път нагоре и всяко от тях носи едно свещено име: Христос, Буда, Ленин, Одисей. Именно този кървав мой път от една от тези велики души на друга, сега, когато слънцето залязва, се мъча да очертая в този Пътепис; как един човек, останал без дъх, се изкачва по скалистата планина на своята съдба. Цялата ми душа е един Вик; и цялото ми Дело е тълкование на този Вик.

Една дума, през целия мой живот, постоянно ме е измъчвала и шибала като бич; думата Нагорнище; това именно нагорнище, истина, примесена с въображение, бих искал да изложа тук; и червените стъпки, оставени по моя път нагоре. И бързам, преди да си наложа „черния шлем“ и да сляза в пръстта, защото тази кървава линия ще бъде единствената следа, оставена от преминаването ми по тази земя; това, което написах и извърших, бе написано и извършено върху вода и изчезна.

Призовавам паметта си да си спомни, събирам от въздуха живота си, заставам като войник пред генерала и правя своя Рапорт пред Ел Греко; защото той е замесен от същата критска пръст като мен и може най-добре от всички борци, живи или живели някога, да ме разбере. Не остави ли и той същата червена линия по камъните?

Титаничен поток от впечатления, животообогатяващ и изключителен.


Kirkus Review

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака.

Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря“? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние, критяните? „Където не сполучиш — върни се; където сполучиш — върви си!“ Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.

И така, чуй, Генерале, моя рапорт и отсъди; изслушай, Дядо, живота ми, и ако съм се борил и аз заедно с теб, ако съм бил ранен, без някой да разбере, че ме е боляло, ако не съм обърнал никога гръб на врага, дай ми благословията си!

 

Все още няма коментари и оценки за този продукт

За доставките си в България Онлайн книжарница Сиела се доверява на куриерски компании Спиди и Еконт.

Стойността на доставката е фиксирана на 4.99 лв и тази сума остава твърда независимо от наложения платеж, броя, обема и теглото на поръчаните стоки, населеното място на получателя, деня за доставка, както и дали доставката се извършва до офис или до адрес.
ВАЖНО! По време на кампания -50% на книгите на Сиела и DejaBook безплатната доставка в Ciela.com за всички стоки отпада за срока на промоцията!
Доставката до обект Сиела Графа е безплатна.
За чужбина доставката се изчислява според тарифите на Български пощи, и зависи от избраната държавата, броя и теглото на поръчаните продукти.
Крайната стойност се визуализира, преди да завършете поръчката си.

За Автора


Никос Казандзакис
 е гръцки писател, поет, драматург и мислител.


Казандзакис е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33,333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. 


Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един единствен глас – печели я френският писател Албер Камю.


Никос Казандзакис


Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата  „Св. Мина“ в Ираклион.





Вашата оценка?
(Най-ниско е 1, а най-високото 5)