Проблемът на Спиноза

Когато 16-годишният Алфред Розенберг е повикан при директора заради антисемитските си речи, наказанието му е да научи наизуст част от автобиографията на Гьоте. Розенберг е потресен да открие в нея, че неговият кумир, великият Гьоте, се е прекланял пред един евреин – философа Барух Спиноза. Цял живот Розенберг е преследван от проблема Спиноза: как е възможно Гьоте, титанът на арийската раса, да благоговее пред един представител на по-нисшата еврейска раса, какъвто е Спиноза. Завладян от тази загадка, Розенберг години наред се опитва да проумее идеите на Спиноза и тайната на неговото влияние върху големите немски мислители: Гьоте, Шилер, Хегел, Лесинг, Ницше...
Барух Спиноза, от своя страна, също има проблем. През 1656 г., когато е само на 24 години, той е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради еретизъм. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си той е изпреварил времето си с няколко столетия и възгледите му за юдаизма и останалите религии, както и за политическото управление, които днес звучат много актуално, навремето са били изключително радикални. И въпреки че Спиноза е живял доста кратък живот в голяма изолация, неговите творби са оказали огромно влияние върху модерната философия. Какъв е бил обаче вътрешният свят на този велик мислител? Какво е оформило светогледа му?