Приключения с книги

Това е последната книга на Ясен Антов. Посвещава я на майка си, детска учителка.

След толкова фейлетони, статии, разкази, пътеписи, той сякаш сяда да си почине след продължило десетилетия пътуване. Поглежда назад и започва да разказва в типичния за него стил – увлекателно и ведро. Разказва за хора и книги, на които се е възхищавал. Хора и книги, на които е признателен. Хора и книги, които е откривал. Хора и книги, които времето не e успяло да похаби.

Неусетно приятното четиво се превръща от книга-спомен в книга-призив. Ясен Антов обръща поглед напред и изписва на страница първа: „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница“.