Приказки на славянските народи - Златни детски книги - предстоящо

Под номер 85 в поредица Златни детски книги излиза „Приказки на славянските народи“, преразказани от Ангел Каралийчев и Николай П. Тодоров.

Сред любимите заглавия, попаднали в тома, са:

• Звездочелият юнак (българска народна приказка);
• Иван селският син и чудо-юдо (руска народна приказка); 
• Конче Вихрогонче (руска народна приказка); 
• Златната ябълка (полска народна приказка); 
• Летящият кораб (украинска народна приказка); 
• Янко и злата кралица (чешка народна приказка); 
• Синя дреха, наопаки шита (белоруска народна приказка); 
• Хитър Петър и змеят (българска народна приказка); 
• Вълшебната кутийка (българска народна приказка); 
• Омагьосаната жаба (руска народна приказка); 
• Златното момиче (българска народна приказка); 
• Златоглавка (чешка народна приказка); 
• Ято лебеди (руска народна приказка); 
• Момиче от вар (българска народна приказка); 
• Децата на войводата (българска народна приказка); 
• Новодомци в гората (украинска народна приказка); 
• Който не работи, не бива да яде (българска народна приказка); 
• Тримата ловци (руска народна приказка); 
• Мелница за змии и гущери (българска народна приказка); 
• Хитрият момък (руска народна приказка);
•  Мъдростта на старците (българска народна приказка);
• Как беднякът обядвал с господаря (белоруска народна приказка); 
• Варените яйца (словашка народна приказка); 
• Селянинът и търговците (чешка народна приказка); 
• Педя човек (българска народна приказка); 
• Четиримата братя (българска народна приказка); 
• Едно гърне жълтици (руска народна приказка); 
• Дар от сърце (българска народна приказка); 
• Приказка за бъчвата (българска народна приказка); 
• Галената щерка (българска народна приказка); 
• Сиромашка правда (българска народна приказка); 
• Три съвета за три жълтици (българска народна приказка).

Ангел Каралийчев (1902–1972) е писател и преводач, един от най-четените детски автори, чиито произведения са преведени на над 50 езика. Работи като ре­дактор и сътрудник в няколко пе­риодични издания, сред които са и детските “Венец”, “Детска ра­дост”, “Светулка”. Пише разкази, пътеписи, приказки, авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. През 1974 г. получава Почетна грамота на името на Х. К. Андерсен.

Николай П. Тодоров (1907–1988) е журналист, преводач и ав­тор на приказки, син на писателя Петко Ю. Тодоров. Работи съв­местно с А. Каралийчев и заедно издават поpедица от пpиказки на cлавянcките, съветските и бал­кaнcките наpоди.