Презапис или Другият куфар в Берлин

Берлин, есента на 2007 г. – Тук разстоянията не са големи, дори може да се каже, че са изтрити. Големи са пространствата, които никой не напуска завинаги. Релсите на високата железница над главата на чудовището от Нолендорфплац са лостът, който е в състояние да обърне света. Една жилищна общност на петима млади хора, случайно събрали се в средата на 80-те години в Западен Берлин, продължава да съществува – ако не в продължението на прекъснатите разговори, то върху лентата на една видеокасета.

Книгата изглежда неизчерпаема във възможностите си да открива и инсценира възможни подобия и сходства, да ситуира повторения, да облича контурите на градските палимпсести в почти бароково изобилно разказване и в същото време да затяга възлите на повествованието.