Преди да замлъкна

"Още с влизането в сила на новите закони с брат ми бяхме извикани да се явим на гарата, откъдето, заедно с още няколко стотици евреи, ни отведоха в селце, наречено Сомовит, на река Дунав се намираше. Предстоеше ни да работим на строеж на шосеен път и мост над малка река, наречена Вит. И до днес си мисля, че Сомовит е бил избран заради близостта си до голямата река, по която лесно можеше да бъдем превозени до владенията на Хитлер. Точно по Дунава отведоха много гръцки и македонски евреи – първо до Виена, а оттам до газовите камери в Освиенцим. Тогава  депортирането на българските евреи само бе отложено!
В Сомовит ни разделиха, но все пак брат ми остана наблизо. Почти всяка седмица получавах новини от него, което, поне мъничко, ме успокояваше. На 19 години той беше станал мъж, който вече не зависеше от мен. Събитията от последните години ни направиха по-зрели и мъдри за възрастта ни. Утешаваше ме мисълта, че Давид успя  да завърши средното си образование,  и като приключеше цялото това безумие, можеше по-лесно да си подреди живота."