Прахосъбирачки

Анна, главната героиня на необичайния роман, е затормозена от собствените си спомени млада жена. Има необичайно хоби – да събира странни сувенири… или по-скоро да ги краде. Колкото и да опитва обаче, така и не се превръща в нормална млада жена. Изоставят я и двамата ѝ приятели – и интимният, и транссексуалният. Анна е в депресия – и сякаш по поръчка идва срещата ѝ с най-необичайния психолог на света, Виктор Кави. Може би точно той ще отвори вратата към проблематичното минало на Анна и сестра ѝ; може би точно той ще ѝ помогне да прескочи трапа на настоящето… или пък ще я бутне в него.

Стилът на Луцие Фаулерова е изпълнен с напрежение и в същото време леко мистериозен. Самата писателка казва, че книгата не е за невнимателни читатели, защото на много места из сюжета има малки сюжетни капанчета… или прахосъбирачки, ако използваме езика на главната героиня.

Необичайна, но четивна, „Прахосъбирачки” заслужи с излизането си номинации за най-авторитетната чешка литературна награда „Магнезия Литера”. Има и още една номинация – за наградата „Иржи Ортен”. Книгата отвори вратите пред Фаулерова и тя използва напълно своя шанс. Втората ѝ книга – Smrtholka, я изпрати на европейския връх. За нея младата писателка получи и Наградата за литература на Европейския съюз.

„Идеята дойде съвсем случайно – казва авторката в интервю за чешкото радио Wave. – Видях момиче, което седи, пуши и зяпа безизразно разни сувенири по рафтовете пред себе си. Непрекъснато размишлявах какво ѝ е, докато не осъзнах, че тя е плачела. В главата ми се появиха сто варианта как е плакала и за какво. Размишлявах върху историята 3-4 години, докато изградя в себе си образа на Анна. После написах книгата бързо.”

Съдбата на Анна обаче според Луцие Фаулерова е тежка. Младата жена е изправена пред баналностите на живота – например неработещо казанче в тоалетната или неспирно неразбирателство с родната ѝ сестра. Но изпод слоя всекидневни неволи изплуват проблемите на цялата тази генерация, родена в края на миналия век и израснала в условията на отчуждение, стрес и забързан живот.

Затова и по страниците се оглеждат семейното и сексуално насилие, общественото разделение, социалната изолираност. Затова и сами преброяваме заедно с Анна нейните прахосъбирачки, следваме задъхано монолога ѝ ред след ред, изпиваме до дъно чашата на горчивата ѝ съдба. А накрая може би проронваме и сълза за нея.