Портокал с часовников механизъм

„Портокал с часовников механизъм“ е явление в световната литература. Запомня се главно с несъществуващия език, на който говорят „литъл Алекс и неговите друзя“: чудат тийнейджърски жаргон, истинска еквилибристика с английски и руски, изпъстрен тук-там с думи от немски, френски и дори от цигански. „Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм - на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Човекът не бива да бъде унизяван като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони.“

Антъни Бърджес (1917-1993), авторът на това прозрение за неизбежния бунт срещу обезличаващата система - винаги и навсякъде - е един от социалните пророци на ХХ век, признат още приживе за класик на модерния роман. Написаното от него в далечната 1961 година е шокирало като зловеща фантастика, но се сбъдва и до днес, в съвременната ни Матрица. За трайната слава на книгата допринася и въздействащата и екранна версия, създадена от друг гениален бунтар - режисьора Стенли Кубрик. Филмът от 1971 г. е култов и е признат от критиката за един от 100-те шедьоври на световното кино.

Новото издание на книгата на български е с изцяло осъвременен превод и включва непубликуваната досега у нас последна глава.

„Човекът не бива да бъде унизяван като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони.“