Политиката за съседство като инструмент на външните отношения на Европейския съюз

На фона на другите политики на ЕС, Европейската политика за съседство (ЕПС) е сравнително нова, тъй като е лансирана официално през 2004 г. Тя е рамка на отношенията на Съюза с 16 държави от непосредственото му географско обкръжение и служи като алтернатива на разширяването.

В монографията подробно са разгледани политическите и правни механизми за осъществяване на политиката за съседство, проблемът за смесените споразумения, международните договори на Съюза с отношение към политиката, програмите за асоцииране, докладите за държавите и докладите за напредъка. Специално внимание е обърнато на споразуменията за асоцииране с Украйна, Грузия и Молдова от 2014 г.

Разглеждани са механизмите за осъществяване на ЕПС и е щрихован целият процес на възникване и изковаване на политиката от гледна точка на институциите на Съюза.

Изследвана е практическата приложимост и ефективност на политиката под формата на рамката за многостранно сътрудничество по линия на Източното партньорство. Отделено е място и на бъдещето – разгледан е процесът на преосмисляне и преразглеждане на ЕПС, който тече от началото на 2015 г.