По кривите пътеки на българския преход (и още). Поглед отдалеч

Не приемам преднамереното твърдение на привържениците на червения строй, че за престъпленията му е старомодно и безпредметно да се говори и пише. Че подобни действия са „пещерен антикомунизъм“. Всички знаем, че ужасите на нацизма и до днес са предмет на нови книги, филми, изследвания, научни студии. Макар че те отдавна са приключили и са съответно наказани. Въпреки това никой не ги определя като „пещерен антинацизъм“ и не омаловажава обнародването им. При комунизма – просъществувал по-продължително от нацизма и отнел живота на повече човешки същества – нещата стоят другояче. У нас, с променено име, политическата му организация продължи своето съществуване и не се разкая или извини за многобройните си злодеяния. Лишена от идеология или по-точно – с фалшива, тя чества своите годишнини и герои, без да счита това за „пещерен комунизъм“. Не спира да манипулира обществото чрез изпитаните си прийоми – лъжи, полуистини, фалшификации на историята. Тоталитарните комунистически режими не са достатъчно изследвани, разобличени и порицани, въпреки че пораженията от тях са видими и тежки. Те се откриват в промитите съзнания на част от хората, расли и обучавани близо половин век в условията им; в материалното неравенство сред населението; в обезценяването на моралните ценности; в невежеството по отношение на историческата истина.