Поезия - том 1 - предстоящо

Обществото на мъртвите поети се увеличи с още едно, много ценно попълнение от България – Кирил Кадийски.

Загубихме ли го наистина?

Двата тома, които виждате пред себе си, уважаеми читатели, са съставени от самия него – той до последно работи усърдно и всеотдайно по усъвършенстването на старите и новите си творби, а по ирония на съдбата това се оказа първото му post mortem издание. Моята съвсем нелека задача тук е да го предговоря, променяйки по неволя и, уви, по неизбежност актуалното съвсем доскоро в общуването ми със стихотвореца и приятеля Кадийски сегашно време с минало. Така че единствената дързост – израз на отчаяна съпротива – която ми остава пред толкова неумолим и категоричен факт като смъртта, е да заменя аориста с имперфект, тоест миналото свършено с минало несвършено в опит през такава езикова игра да задържа още миг поне присъствието му тук-и-сега, ако не за друго, за да удължа и препотвърдя усещането (си), че за поета смъртта е нищо повече от условност, илюзия, халюцинация, мираж, метафора; досаден „спам“, задръстващ компютъра на битието и подлежащ на незабавно изтриване.

Сега Кадийски и творчеството му попадат в ново, различно измерение, към което все още не мога да пристъпя с проверен, гарантиран и надежден ход, не съм готов да го придружа с убедителен метакоментар, но ползвайки матрицата на отсяването-„канонизиране“, ще се опитам да проследя / да прогнозирам предстоящото му битие през нея. Защото цялото негово ново поприще на поет оттук нататък наистина предстои.

Първият том включва написаното между 1967, когато е 20-годишен, и 2019, когато е на 72.

Според собствената му селекция това е навлизащият („ранният“) период от търсенията му в поезията, включващ 25 стихосбирки, по-точно: 

• „Небесни концерти“;
• „Ездач на мраморни коне“;
• „Пясъчно време";
• „Перо от феникс и други стихотворения“;
• „Господни делници“;
• „О кой“; 
• „Легенда за Новгород“; 
• „Експрес“; 
• „Петте годишни времена“; 
• „Смъртта на бялата лястовица и тринадесет нови сонета“; 
• „Green“; 
• „Нови сонети“; 
• „Черепът на Йорик“; 
• „Alter ego“; 
• „Водопоят на антилопите“; 
• „Битие. Изход“; 
• „Окото на Лаокоон“;
• „Selva oscura“; 
• „Андалуски ръкопис“;
• „Стрелецът на Брудел“;
• „Сън“;
• „Под божия сандал“; 
• „В покрайнините на света“;
• „Бавен джаз“; 
• „Венециански квартет“.