Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
„Почакай, слънце“ заедно с поетичните книги „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“, „Глъбини“ и „Светът е тайна“ разкриват зрялата душевност на Изидора Пейсах - поетесата, която обича да обича - Дора Габе.
В този сборник на едно се срещат животът и смъртта. Стиховете ни отвеждат в онзи миг на предопределен час, когато предстои раздялата със света. Последната прегръдка, а после се прераждаш в непрекъснат живот. Всичко изчезва в своето нямо мълчание, но имали сме благословията да живеем.
Дора Габе носи възвишената мечтателност, възторжената копнежност, чувството, че животът не я е изпепелил и след толкова години. Често поетесата споменава, че живее втори път, че е отпила жива вода, възродителна глътка от нов извор, за да може да пее. В речта й се появяват непрекъснат антитези, изразяващи новото й чувство за света.
Почакай, слънце.
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, -
за да й давам право на почивка.
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?
Почакай, слънце!
Първата книга на Дора Габе „Теменуги“ се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга „Мисъл“. Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе й дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство.
В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва:
„Вие се стараете да постигнете съответствие между съдържанието и формата. Това особено личи в стихотворението „Пред мен си днеска пак“. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. И тогава неговата задача е - колко странно! - да търси конкретен факт за поетическа експлоатация - да търси сюжет, в който би могъл да облече настроението си. Но ако музикалността в поезията се постига чрез разпоредбата на речта - и щом музиката предшествува всичко друго - то формата трябва да играе в поетическото творчество безспорно видна роля.“
Яворов съзира още в ранните опити на поетесата рядко срещаното качество на богато художествено въображение и тяга към пластическата дълбочина на лирическия рисунък. И затова той й обръща специално внимание, че само истинските художници-поети „могат да установят, съзнателно, оная хармония между външната и вътрешната страна на своите работи, която им придава значение и дълговечност. Защото, да намери човек тъкмо подходящата форма за дадена поетическа работа, то значи да отнеме възможността на други подир него да откриват още един път Америка. Мене ми се иска да видя у Вас един несъзнателен стремеж към нещо такова."
Големият поет се впечатлява от свежестта на младото дарование и лъчезарността на нейната непокварена душа. Тя притежава усещането за общност на човешкото и вселенското, за взаимосвързаност на индивидуалните човешки трепети и невидимите вибрации на природата.
Разбира се, тук ще видим отзвук от мировата печал на символистите, но вече се усещат кълновете на оригиналния лирически рисунък, който през годините Дора Габе ще избистря и формира.
Иван Гранитски
Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.
| Автор | Дора Габе |
|---|---|
| Издателство | Захарий Стоянов |
| ISBN | 9789540914527 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корица | Мека |
| Страници | 136 |
| Формат | 20x28 |
| Език | Български |
