Писма до баща ми

Професор Иван Димитров Попов е български философ и социолог, доктор по философия. Той е един от пионерите на емпиричната социология в България. Роден е на 4 януари 1930 година в София. Завършва Философия в Софийския държавен университет. През 1962 година защитава дисертация за кандидат на философските науки (днес доктор по философия) и до 1967 година е научен сътрудник в БАН. От 1967 година е директор на издателство Народна Младеж, а от 1968 до 1972 година е отговорен секретар на Съюза на българските писатели.

В периода 1973 - 2004 година е експерт в сферата на националната сигурност и преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научно-изследователска дейност (ВИПОНД)-МВР, където е избран и за професор. Активно работи за формиране на университет с името Академия на МВР. Между 2004 и 2009 година преподава във военна академия Г. С. Раковски и Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). 

Член на специализирания научен съвет (СНС) на Висшата атестационна комисия (ВАК) по организация и управление извън сферата на материалното производство (вътрешен ред и сигурност) от основаването му през 1998 година. Председател на СНС по Национална сигурност и военни науки до закриването на ВАК през 2011 г. Водил лекционни курсове по: Социология, информация, сигурност; Методология на информационната сигурност; Информационна цивилизация; Духовност и сигурност; Глобализация и сигурност. 

Автор на книгите Иделогия, личност, ценности и Идеология, младеж, ценности, издателство Народна Младеж, София, 1967 и 1973 година. Участвал в множество научни разработки с публикации и в издания на Академия на МВР, Военна академия Г.С. Раковски и УниБИТ като автор, научен ръководител и рецензент. Починал на 81 години в София.