Пещерата

В едно безименно селце един грънчар и неговата дъщеря изработват глинени съдове в стара примитивна пещ, за да ги продават на безименния гигантски модерен Център. Ала ето че Центърът отказва да купува техните изделия, тъй като вече не задоволяват изтънчените вкусове на клиентите. Тогава баща и дъщеря започват да ваят фигури от глина, но и те са безцеремонно отхвърлени. А зетят на възрастния грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където зловещо разкритие ще преобърне живота им завинаги.

„Пещерата“ е типично сарамаговски роман – с нестандартна пунктуация, проникновени размисли, притчи, библейски препратки, психологическа и философска дълбочина, с тънък хумор и ирония. Авторът с размах рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество.

Сарамаго създава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е Центърът с неговите обитатели, затворени в измамна изкуствена среда, противопоставен на естествените възприятия, на простите, но истински чувства, на верността на едно куче, на една неочаквана любов, на изконната човешка природа.