Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие

Ако имате сърце за изкуство, не очаквайте да спите през следващите няколко нощи., Berner Zeitung

Париж 1937: Бунтарката Пеги Гугенхайм се наслаждава на наследството и живота си в ослепителната бохемска среда на съвременни творци и бляскави партита. Но Пеги има мечта. Тя иска да отвори собствена галерия и най-накрая да стане независима. Тогава тя се влюбва в писателя с искрящи очи: Самюъл Бекет. Но любовта им не е родена под щастлива звезда, защото мечтата на Пеги може да се сбъдне само в далечен Лондон, далеч от Бекет.

Над хоризонта се събират тъмни облаци: войната принуждава много художници да напуснат Европа. Пеги решава да им помогне… и така поставя себе си и близките си в огромна опасност.

Надникнете в началото на историята на една от най-влиятелните жени в света на изкуството

Първа глава

Париж, булевард „Шанз-Елизе“,  
един ден след Коледа 1937 г.
 
Пеги подаде от таксито кожените си ботинки, стъпи на мокрия тротоар пред ъгловата къща и се загърна с палтото от самурена кожа. През мокрия сняг прозорците на Fouquet’s я обляха в златни тонове, смехът, суингът и гласовете отвътре я караха да побърза. Изпитваше и известна тъга, тъй като това щеше да е една от последните ѝ нощи в Париж – градът, където на младини откри любовта и който сега напускаше в името на новата си страст.  Тя  нямаше  нищо общо с мъжете, а бе подчинена на по-възвишено привличане.

Въпреки приготовленията за заминаване тя с удоволствие прие поканата на Джеймс Джойс за тържествена  вечеря. Празненствата на прочутия  писател винаги се превръщаха в особено вълнуващи преживявания. Колко се радваше, че това приятелство надживя развода ѝ с Лорънс, защото не би могло да се каже същото и за останалите ѝ познанства.

Пеги  бързо  прогони  мрачните  мисли,  отвори  вратата  и  отмятайки  тежката копринена завеса, се гмурна в топлината на Fouquet’s. Днес сякаш я очакваше нещо по-различно в достопочтения ресторант, който с типичната си дървена ламперия и червена тапицерия се беше превърнал в любимото място на семейство Джойс. Според Пеги целият този интериор беше твърде викториански.  Но такива си бяха обитателите на Британските острови.

Връчи самуреното палто на келнера и огледа  панталона си в стил Марлене Дитрих в огледалото с барокова рамка. Помисли си, че вече не е от най-младите, докато сваляше шапката от сплесканата си коса и разглеждаше кръговете под очите си, появили се от грижи и недоспиване, които и най-плътният грим не можеше да прикрие. Но все още беше тук! Изправи се, изпъчи гърди, както ѝ бяха втълпили да прави на уроците по балет. А вече имаше и план! Смахнат, но перфектен план. Защо не ѝ беше хрумнал много по-рано? Нали винаги искаше да прави точно това  –  да помага на творци и да бъде в тяхната компания. През последните двайсетина години го правеше като съпруга и спътница на забележителни мъже. Но сега, почти на четиридесет, беше време за нов етап в живота ѝ. Щеше да сътвори нещо специално! Място, където хората да се докоснат до изкуството, да го заобичат и да размишляват над него.

Само след по-малко от четири седмици щеше да се случи – беше наела подходящи помещения на първия етаж в Swinging London, на улица „Корк Стрийт“ 30. Там тя, Пеги Гугенхайм, щеше да открие първата си галерия, щеше да търгува с произведения на изкуството и съвсем  скоро щеше да си създаде отлична репутация в бранша. Тя бе убедена в това! Много скоро щеше да е всепризната бизнес дама. Нямаше място  за съмнение! Никакво. И никой мъж нямаше да ѝ попречи в начинанието, никога повече.

Вече беше голямо момиче и оттук нататък щеше да се фокусира върху работата вместо върху мъжете.