Пътят от мен до черешата

"Първо спирам да поздравя черешата. От улицата, където вървим всяка сутрин двамата с татко, я виждам отдалече (е, не чак толкова).

Всъщност отначало прилича само на шарено облаче, но знам, че е дървото, тоест косата му, ако е добър великан, както си го представям. Баба казваше, че в дънера на всяко дърво живее великан, който е духът на дървото, а когато отрежат стъблото, прехвърля се в друго дърво. И в бабината градина имаше череша – още от съвсем малка се катерех по нея и помагах на баба да бере зрели череши. Дори не ми трябваха очила.

Взирам се със съвсем свити очи и най-сетне ето го – едно червено, жълто и оранжево петно като перуките на клоуните, размазано, но го има."