Първият след Бога - Любовта и смъртта на Васил Левски

Прегърна ме така силно, като че искаше да ме вмести в себе си. Косата му миришеше на йод, а целувките му бяха кратки и твърди, като докосване на печат. Белязваше ме. През решетката блесна слабото зимно слънце. Той като че за пръв път го виждаше. Зарадва му се, посочи го с ръка.
– Виж... и слънцето също...
Рязко ме откъсна от гърдите си, придърпа ме да застана до него – двамата рамо до рамо – като пред съд или пред олтар... Очите му ме огряваха с онази богова светлина, дето съм я виждала да струи само от иконите на Исус. И запя високо и силно като в катедрала...
– Венчается рабиня Божия Евгения рабу Божему Василу... венчается раб Божий Васил рабине Божей Евгении... во имя Отца и Сина, и Святого духа... Амин...
Там, на ръба между живота и смъртта... един миг, в който щях да остана заключена до края на живота си.
– Защо, Василе...
– За да сме заедно Горе, Евгения...
И пак. Притиснати, двамата с общ дъх, с общ пулс... невинни като току-що сътворени... Той прегръщаше живота, аз прегръщах смъртта.

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията „Възкресените“: „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“, „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“, а също романът „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“.

Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“.
Живее и работи в Търговище.