Падането на желязната завеса в Източна Азия

Япония и Русия са страни, чиято богата на взаимодействие история е изпъстрена едновременно с изцяло позитивни примери на културно и междуличностно общуване, но и с периоди на остро политическо противопоставяне. В рамките на XX в. двете държави водят помежду си поне четири военни конфликта: Руско-японската война (1904 - 1905), Японската интервенция в Руската гражданска война (1919 - 1925), пограничните сблъсъци с мащаба на война в периода 1935 - 1939 г. и заключителния етап на Втората световна война. Към това наследство трябва да се прибави и различната идеологическа принадлежност на страните в рамките на Студената война, което допълнително създава дългосрочни проблеми в двустранните контакти. Предмет на настоящата монография са отношенията между СССР и Япония в периода 1945 - 1960 г. Той е ключов за зараждането на спора за принадлежността на Курилските острови и формирането на съвременния подход на двете страни към този проблем. Разглеждайки съветско-японските връзки в непосредствения следвоенен период, авторът засяга въпроси като дипломацията между Съюзниците в края на Втората световна война, характера на съюзническото окупационно управление в Япония, изграждането на японската следвоенна политическа и икономическа система, процеса на нормализация на отношенията между Токио и Москва в средата на 50-те, международните отношения в региона на Източна Азия след войната и много други.