Пътищата се разделят - Карнап, Касирер и Хайдегер

„Пътищата се разделят” е пробив в историографията на философията на XX век. Като ни представя онова, което Карнап, Касирер и Хайдегер мислят и за което спорят през 1920-те години, книгата ни помага да се издигнем над познатата и опростена опозиция между добрата аналитична философия и лошата не-аналитична философия.”
Ричард Рорти, Иниверситет Станфорд

„Майкъл Фридман е написал елегантна и разбираема книга, която осветлява споделените проблеми и разходящите аналитична и континентална традиции във философията, както са илюстрирани от Карнап, Касирер и Хайдегер. Тя дава надежда за примиряване, показвайки, че е възможно разбирателство дори при наличието на най-дълбоки интелектуални разделения. Нещо повече, тя показва, че когато историята се пише с такава отговорност и проникновение, тя може да бъде и философия от първа величина. Изклю¬чителна книга!”
Ричард Крийт, Аризонски държавен университет

„Пътищата се разделят” е важна, академична, и потенциално по-влиятелна, отколкото, да речем, Структурата на научните революции на Кун, защото след непростимо прекъсване от седемдесет години успява да създаде за англоезичните читатели философския език, в рамките на който може да се възобнови конструктивният диалог между аналитичната и континенталната философия.”
Патрик Хийлън, Университет Джорджтаун

Книгата предлага описание и анализ на дебатите в Давос, които служат за фон, на който са очертани оформените вече противостоящи философски традиции – аналитичната и континенталната. Стремежът на Фридман е да изясни защо и по какъв начин – макар че изхождат от обща неокантианска основа – Карнап (един от най-важните логически позитивисти) и Хайдегер (несъмнено най-известният континентален философ) налагат две коренно различни философски линии. Много важен аспект в анализите на Фридман е ясното отчитане и подчертаване на въздействието, което общата социално-политическа атмосфера през 1920-те и 1930-те години оказва върху схващанията на обсъжданите философи. Позицията на Фридман, многократно изразявана и ясно чувствана от читателя, симпатизира на Касирер, главната фигура в дебатите, и неговите усилия не само да разбере източниците на проявяващите се вече сблъсъци, но и на възможностите за помиряване на двете традиции.