Пътешествие до Волжка България

Драги читателю,

През 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес.

Ибн Фадлан нарича населението на България ас-скалиби или скалиби. Дали арабските автори, са познавали гръцките и латинските източници за историята на Римската империя, в които славяните в определен период от време са записвани като склавини или склави, не е известно, но двете означения звучат сродно и много изследователи отнасят скалиби към славяните, което обаче по-отношение на този конкретен ръкопис е просто неправилно, по следните причини:

1. Многократното споменаване на скалиби[1] в текста е винаги свързано с държавата на българите, с царя на българите и т.н.
2. Историята на руската държава започва през 852 г. През 866 имаме движение на варяжки войски от Бялото езеро към Киев и след това поражението им при Цариград. По това време руския княз Рюриг, убива варяжките военачалници Асколд и Дир в Киев, разширява държавата си от Новгород до Киев, но до 921 (това е времето през което в Дунавска България царува цар Симеон) нямаме население по река Волга което може да се нарече славянско в тогавашния смисъл на тази дума. Напротив, това е период на братоубийствени войни между руските князе, неуспешни експедиции към Цариград – период на все още неконсолидирана централизирана руска държава и войните и със съседните народи[2].

Така че е правилно за този ръкопис ас-саклаб, мн. ч. ас-сакалиба, да се превежда с българи. Самият преводач на тази забележителна книга, г-н Г. Наумов, коментира точно в този смисъл фактологията[3], но все пак използва думата „славяни“, както в руските преводи[4], като препоръчва да се замени сакалиба с по-правилното българи. Така че в това издание ние ще последваме неговата препоръка.

            Вярно е също, че след това време, когато вече славянските народи стават по известни на арабския свят „скалиби“ почва да се използва освен за българи, за славяни въобще, пък и за чуждоземци и пр. Изчерпателна дискусия по този въпрос от г-н Константин Егоров е приложена в края на книгата, която обосновава, че

„… „българи” е самоназвание, а „ас-сакалиба” е наименованието на българите, дадено им от официалната делегация от Багдад.“

В предговора си към първото издание г-а Л. М. Бораджиева ни казва, че преди около 120 г. години Янус Расмусен и академик Християн Френ правят достъпни за науката записките на Ибн Фадлан, „изпълнени с ярки описания, богат материал, отнасящ се до една далечна епоха, от която до нас са достигнали оскъдни сведения“.

През 1923 г., башкирския учен, А. З. В. Таган (А. З. Валидов, белогвардеец през Октомврийската революция, емигрант с невероятна съдба), който по късно става знаменит професор по ориенталистика в Германия и Турция, открива пълния ръкопис на Ибн Фадлан в град Мешхед.

През 1937 г., като приятелски жест, правителството на Иран подарява на АН СССР[5] фотокопия на този ръкопис. Ръкописът е преведен едновременно на немски от Тоган[6] и на руски от А. П. Ковалевски[7] с обширни коментари. Забележителният ни национален превод от арабски е направен от г-н Г. Наумов[8], за което той заслужава почит и уважение.

            Какви сведения за българската история могат да се извлекат от този древен ръкопис?

1. През 921-922 г. българите на Волга имат своя държавност, значително по-развита от тази на съседните народи, узи, тюрки, руси и др. Българите се стремят чрез религиозни закони да подобрят правното състояние на обществения си живот и образование, докато Ибн Фадлан описва за същото време отвратителни обичаи у съседните узи и руси.
2. Река Волга по това време е наричана Атил. Така че онези историци, които твърдят, че името на българите „волгари“ идвало от името на тази река е просто неправилно.
3. Българската държава взема умерени данъци от своите поданици, по една кожа от златка на семейство на година и кон при женитба на младеж. Плячката при войните се разделя между войниците и царя. Българския владетел има и подчинени князе от съседни български родове.
4. Българската държава по-това време е васална на хазарската. Синът на българския владетел е заложник в хазарския царски двор, и държавата плаща данък на хазарите.
5. Българите имат развито селско стопанство, произвеждащо просо, мед, ябълки, месо от различни домашни животни и др. В по-късни времена хронистите записват, че при глад съседните народи идват в България за хранителни продукти[9]. Българите развиват силна търговия по река Волга до Каспийско море. Те контролират и търговията по тази река, като вземат десятък от търговците преминаващи през тяхната територия.
6. Обичаите при приемите в царския двор са същите, както онези описани от Приск[10] при приемите на Атила преди около 5 века.
7. Обичаите при погребението на хазарския владетел са същите, както онези описани от Йордан[11] за погребението на Атила преди около 5 века и скриването съкровищата на Децибал под коритото на река преди 8 века. А както е известно от много арабски пътешественици езикът на българи и хазари е един и същ.
8. Обичаи като бръснене на главите с оставяне на кичур коса са регистрирани както в столетия преди това, напр. в Именника на българските князе, така и хилядолетие след това в габровско[12]. Същото важи и за почтителното отношение към княз и по-възрасни демонстрирано със сваляне на шапка и поклон.
9. Българите на река Итил по това време живеят както като номади в юрти, някои от които могат да поберат голямо количество хора, така и в крепости-градове[13].

При подготовката на този текст за публикуване беше установено, че някои пасажи от българския превод са неясни. Съпоставката с гореспоменатите немски и руския преводи[14] помогна, тези пасажи да бъдат подобрени.

И така драги читателю, надявам се че този документ ще обогати твоята историческа библиотека.