Отвличането на века

Сватбата на века ще бъде провалена от похитител, който ще накара звездата на шоуто да изчезне...

Дали е жива - предстои да разберем от вълнуващия и заплетен трилър на Джеймс Патерсън.

Неслучайно Пъблишърс Уикли определя Джеймс Патерсън като „Кралят на бестселърите“. След като печели награда „Едгар“ за дебютния си роман през 1977 г., книгите на знаменития писател са продадени в над 380 милиона екземпляра в цял свят. Включен е в книгата за рекордите на „Гинес“ с 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс“, и общо 45 заглавия, попаднали в същата класация.

Неговият емблематичен герой Алекс Крос е сред любимците на поколения почитатели на криминалните трилъри. Три от романите за детектива психолог имат филмови адаптации.

Освен на писане, Патерсън посвещава огромна част от времето си и за благотворителност, като влага усилия и средства в редица каузи, подкрепящи четенето.

Откъс

На Боби му беше нужна цяла седмица, за да реши къде да паркира. Трябваше да е близо до сватбата, но не прекалено близо, а и предвид факта, че щеше да седи в краден камион цели два или дори три часа, трябваше и да е място, на което ченгетата почти никога не патрулират.

Решението беше от критична важност. Синът на Сам беше заловен само заради някакви си трийсет и пет долара глоба за паркиране.

Учи се от грешките на другите – съветваше го баща му. – Няма как да живееш достатъчно дълго, за да ги допуснеш всичките сам.

В крайна сметка реши да бъде на Западна двайсет и девета улица, между Единайсето и Дванайсето авеню. Целият квартал беше претъпкан от камионите на градската служба по чистота, които чакаха сутрешните си курсове. Миризмата сама по себе си щеше да бъде достатъчна, за да държи улицата чиста, но и при минимален шанс наоколо да мине патрул на нюйоркската полиция, за да го пита какво прави там, щеше да им обясни, че алтернаторът му се е скапал и чака да дойдат да го изтеглят.

Пристигна в 16:45 и след малко повече от два часа наоколо все още не беше минало нито едно ченге. Убиваше време, като четеше вестниците.
Таймс не отделяше голямо внимание на сватбата – имаше само кратка статия на четиринайсета страница в колонката за неделна мода. Дейли Нюз обаче, както и Поуст разбираха добре, че Ерин е на практика американска кралска особа, и я удостояваха с подобаващо отразяване на събитието. Тя беше на първа страница, имаше десетки снимки и подробни диаграми на Манхатън Сентър.

Боби, разбира се, вече разполагаше с цялата тази информация. Беше направил три предварителни визити на мястото през последните три седмици. Първия път ходи само за да разузнае терена – там имаше две звукозаписни студиа, десетина офиса и две внушителни бални зали – „Хамърстайн“ и „Гранд“.

Втория път прекара един ден, работейки като част от екип по кетъринг, и успя да се сдобие с това, заради което беше дошъл – универсален ключ, който отключваше почти всяка ключалка в сградата.

Преди два дни беше разположил и техниката за наблюдение в реално време. Нахлупил бейзболна шапка над очите си и с тениска с надпис „БД техника под наем“ той влезе в комплекса през товарната рампа и се отправи нагоре по стълбите. Зала „Хамърстайн“ гъмжеше от армия от хора, заети да подготвят всичко необходимо за превръщането на хиляда и двеста квадратни метра свободно пространство в идеалното място за това, което медиите бяха определили като „сватбата на века“. Зала „Гранд“ обаче беше тъмна и той се добра до един склад под огромната сцена. Точно в един часа през нощта, след като чистачите отдавна си бяха отишли, а единственият охранител се беше установил във фоайето, той инсталира четирите миниатюрни безжични камери.

Останалата част от света нямаше да види кадри от сватбата, преди Зи Ти Ви да ги представи на порции в няколко епизода, но Боби вече разполагаше с гледка на живо направо от събитието, доставена директно на айпада му.

Церемонията, която по програма трябваше да се състои точно в 17:00 часа, не се случи съвсем по график. Това, разбира се, беше част от плана на Ерин. Тя обичаше да кара света да я чака... и да гадае.

Към 17:05 часа вселената на Туитър вече припукваше от напрежение от слухове, спекулации и общата мания на феновете. „Простудила се е“, „Хванала е Джейми да кръшка“, „Изстисква телевизията за повече пари“.

Но изведнъж в 17:43 един от гостите на сватбата публикува туита, който очакваха всички почитатели на Ерин: Булката идва. #СватбатаСеСлучва.

Самата церемония беше отвратителна. На Боби му се прииска да пребие този, който беше съчинявал клетвените думи на Ерин: Цял живот растем.

Влюбвам се в теб все повече с всеки следващ ден. Пълни глупости, но пък трябваше да признае, че финалът беше почти забавен: Заклевам се никога да не държа сметка за резултата... дори когато аз съм абсолютният печеливш. Това вече беше напълно в стила на Ерин, която той обичаше.
Часът беше вече 18:55 и приемът бе в разгара си. Той промени конфигурацията на айпада така, че на екрана се появи единствено изображение от камерата в балната зала. Резолюцията на изображението беше отлична и той я видя да танцува с новия си съпруг.

Джейми Гибс беше трийсет и две годишен, с пет години по-млад от Ерин. Имаше репутацията на играч, но Боби не беше никак впечатлен. Колко трудно е да бъдеш видян в компанията на красива жена, когато майка ти притежава една от най-известните агенции за топмодели на планетата? От друга страна, Ерин Истън беше жена, многократно надвишаваща класата на Джейми.

– Пич – обърна се Боби към усмихнатата физиономия на Гибс, който се движеше из екрана на айпада му, – ти си наследник на цяла златна мина. Да не мислиш, че тя се омъжи за теб, защото топките ти са много големи?

Щом танцът свърши, Джейми и Ерин излязоха на сцената и съобщиха за предстояща изненада. Ерин щеше да отиде да се преоблече, след което да се появи отново и да направи шоу за всички присъстващи.

Миналата вечер Боби бе гледал генералната репетиция за събитието на айпада си. Ерин не притежаваше най-красивия глас на света, но от телевизионната мрежа бяха наели оркестър от дванайсет души, три беквокалистки и четирима танцьори. Освен това тя беше красива за гледане. Като цяло се очертаваше доста добро шоу. Много жалко, че никой никога нямаше да има възможност да го види.

Тълпата избухна в аплодисменти, а Джейми остана на сцената с изражение, сякаш току-що бе умрял и бе попаднал в рая, докато Ерин слизаше от подиума под звуците на бурни овации.

– Време е – каза си Боби и метна айпада на седалката до себе си. Бръкна под ризата си и извади куршума от 9-милиметровия магнум, който висеше на верижка около врата му. Барутът в него беше заменен с два кубични сантиметра от праха на баща му.
Потърка нежно пръст върху думите, които старецът беше поръчал да бъдат гравирани върху металния корпус: Успей или умри, докато се опитваш. Semper Fi.

„Да – помисли си той, докато палеше двигателя на камиона и прибираше куршума обратно под ризата си. – Планът беше точно такъв.“