Отстрани. Поетики

С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било. Затова не искам да подреждам там, където душата неспокойно е живяла.
Ще разклатя хубаво шейкъра и ще го изсипя отново. Ако нещата имат спомен за себе си, всяко ще застане там, където е било.
я. Обичах един мъж. Всъщност - какво правя? Така не се говори. Трябва иначе, с дистанция, не може така с думите, безразборно. Казва се: имах един мъж. Ето така някак вече е по-прилично да бъде началото.
ъж. Кой мъж? И какъв? И какво единствено число?
ту. Сънят, с който се събудих отдавна. Ръцете му плуват върху белия чаршаф. Гласът идва, тялото не се вижда. Налива думите - студена бира в топлата чаша на ухото - и пита: какво става под кожата, когато телата се помиришат? Сънувам думите ми как изплуват с обърнатите си кореми - риба до риба, хлъзгави и всичките еднакви: студено.
ее. Едно чувство едрее в главата ми. Като тумор. Не смея да му дам дума.
Разсейките са онова.... как да кажа, ужасът на заболяването.