Организационно поведение - Новите парадигми за човешкото развитие

„Организационното поведение е в центъра на движението на нашата интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общ­ности, чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие.“

Към ефективни модели на управление, отчитащи както закономерностите, особеностите и влиянието на личностните, груповите и културните детер­минанти, така и стратегиите за глобално мислене и позитивно лидерство, обвързани с перспективата на смисъла и всекидневния ни принос за на­стоящето и бъдещето на човечеството. Подобно разбиране според ав­тора е началото на пътя към разгръщането на истинските ни възможности, към поведение в търсене на диалог и културен синтез, към изграждане на обединителни съюзи, които да мултиплицират тоталната ни ангажираност с нашата обща съдба.

С нова цивилизационна философия, която да ни откъсне от инерцията на имперското мислене и неговите мантри за правото на по-силния, докато останалите са поставени в позицията на унизени, сервилни, подчинени или провалени държави. Завинаги излезли от пелените на варварството - изтръгнати от слепотата пред войните ни за самоунищожение, обсебени от доктрини за възможен свят на крепостите и съзнателно обграждане от проблемите на другите, играещи постоянно ролята на „вечните подраства­щи“, които все не успяват да престъпят прага към зрелостта на човечест­вото. И с морално проглеждане за справедливите каузи на съучастието, съгласуването и съдействието. Тогава светът, в който живеем, може да се разглежда в контекста на развиващата се глобализация като постоянно функционираща, обновяваща и съзидателна организация за обща планетарна цивилизация.