Някой блъфира дори и в Рая - Съвременни гръцки разкази

В този сборник са подбрани разкази от 14 съвременни гръцки писатели, печелили Държавната литературна награда на Гърция от 2010 до 2018 година в категориите "разказ" и "писателски дебют". Оригиналът на сборника е издаден от Министерството на културата на Република Гърция през 2020 г.

В сборника се преплитат гласовете на няколко различни писателски поколения, представени от следните автори:

• Панайотис Кусатанàс
• Христос Иконὸму
• Янис Евстафиàдис
• Ерси Сотиропýлу
• Янис Палавὸс
• Костас Маврудѝс
• Андреас Мѝцу
• Христос Китреὸтис
• Илиас Папамὸсхос
• Василия Георгѝу
• Мария Куюмдзѝ
• Урсула Фоскὸлу
• Йоргос Кириакὸпулос
• Елисавет Хронопýлу

През призмата на частното, но и социалното, с многообразие от почерци и техники включените в сборника автори обживяват богата палитра от теми, връхлетели гръцкото общество по време на кризата от последните години, икономическа и екзистенциална. Социалното ту е изтласкано на заден план от интимното преживяване на болестта и любовта (самата тя винаги някак болезнена), на вечната битката на човека с времето, ту обсебва вниманието, разкривайки скрити и явни конфликти чрез истории за престъпност, расизъм и икономическа безизходица, за страсти на имигранти и футболни фенове, за сблъсък между иновации и екология.

Животните, често с ключова роля в наратива - кучета, котки, риби, даже прасе и лисица - присъстват по неочакван начин в справянето с човешките кризи. А зад тях неизменно надничат травмите от минали събития, белязали близката история на Гърция: немската окупация 1941 - 1944 година, гражданската война 1946 - 1949 година, военната диктатура 1967 - 1974 година.

Пораствайки, човек не иска вече да чете слаби книги, нито да живее зле, защото времето е безмилостно; не знам дали дължим на Бог или природата някаква смърт, а и природата така или иначе ще си вземе своето, но със сигурност не дължим абсолютно нищо на посредствеността, независимо от мнозинството, което тя твърди, че лансира или представлява. "Прави са да казват, че когато мастилото намалява, морето расте - шепне Д., - книгите наистина са морета; пишейки книги или строейки къщи, човек се ръководи от един-единствен таен копнеж: да не бъде повлечен от следващата вълна, макар и да знае, че всуе се мъчи да пребори злото чрез неговата противоположност.